На темата за хиерогамията - свещения брак между човек и божество, в тракийската митология е посветена новата книга на Христо Буковски, съобщават издателите от „Сиела“.

По думите им „Приземяването на архангелите“ разказва какво се крие зад този символичен брак между царя жрец и богинята майка и дали той наистина е бил само символичен. 

В процеса на писане Христо Буковски е проучвал древни текстове, археологически обекти от България и Европа, като е включил в книгата си исторически и митологични сюжети, обвързани с нашите земи и древни предци.

Такъв пример, според издателите, е историята на тракийката Родопис. Легендарна хетера може би е послужила за първообраз в приказката за Пепеляшка, защото – също като нея – си изгубила обувката, а тя била намерена от египетски фараон, който пожелал да открие собственичката , разказват от „Сиела“.

В „Приземяванет

Едно от най-често цитираните изказвания на Жаклин Кенеди Онасис е, че жената се омъжва първия път заради парите, втория път – по любов, а третия път – за да си има компания. 

Целият й живот протича в пълно потвърждение на тези нейни думи. Например, малцина знаят, че Джаки е била сгодена преди да срещне бъдещия президент Джон Кенеди. Това разказва нейният биограф Карл Сфераца Антъни в книгата си „Момичето с фотоапарат: Израстването на Джаки Бувие Кенеди“.

Името на годеника й е Джон Хюстед и той е обещаващ млад банкер на Уолстрийт. „Джон наистина я обичаше, беше ясно, че тя го харесва, но не беше влюбена в него“, разказва Антъни и допълва: „Той беше много мил с нея и се разбираха добре, изглеждаха добри приятели. Той я беше предизвикал - защо да не се оженим и ако решиш, че искаш, тогава се появи на това място и по това време и ще се сгодим“ - и те го

Творческа среща с поета Петър Андасаров събра културни дейци, общественици, жители и гости тази вечер в артгалерията в Петрич. Вечерта започна с музикално изпълнение на възпитаници към Народно читалище „Братя Миладинови – 1914“ в южния град и продължи с импровизиран рецитал на поетесата Петя Хантова, Вили Малчева и Павлина Павлова, които представиха избрани стихове на Андасаров. 

В началото на вечерта поетът и син на Евтим Евтимов, Венко Евтимов, каза няколко думи за личността и творчеството на Петър Андасаров. Той е роден в разложкото село Елешница, завършва учителския институт в Станке Димитров, днешна Дупница и българска филология в Софийския университет. Председател е на литературен клуб „Димчо Дебелянов“ в Дупница. През годните работи като редактор, консултант по поезия, завежда редакция с художествена литература и др. Член е на Съюза на българските писатели, на Съюз

„Не мога да напиша нещо, ако няма действителна случка. Всичките ми герои са действителни“. Думите са на писателя Йордан Вълчев (1924-1998). Днес отбелязваме 100 години от неговото рождение.

Авторът на книгите „Куциян“ и „Боеве“ е роден на 24 юни 1924 г. в Кула, Видинско. Учи в София, в класическия отдел на Първа софийска мъжка гимназия от 1938 до 1943 г. В гимназията сформира литературен кръжок и същевременно започва да сътрудничи с очерци и репортажи на периодичния печат – пише за Верди във видинския вестник „Литературен кръг“ (1939), за горските кооперации в Чепеларе във в. „Заря“ (1941), за говора в с. Българка – о-в Тасос във в. „Мир“ (1943). През 1949 г. завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По-късно работи като чиновник в различни предприятия, а от 1957 г. е администратор на сп. „Славейче“.

ПИШЕ ПЪРВИЯ СИ РАЗКАЗ, ДОКАТО СЕ ВЪЗСТАН

Романът „Фердидурке“ на Витолд Гомбрович (1904–1969) ще има представяне по повод 120 години от рождението на полския автор. Събитието ще е на 16 октомври в Полския институт в София, съобщават от издателство „Нике“.